Инж. Никола Белопитов е сред най-забележителните представители на българската техническа интелигенция. Учен, изобретател и общественик, той е носител на най-добрите характеристики на високо образованите, социално отговорни и прогресивни българи родени в началото на XX в. Европеец по възпитание и манталитет, той е отдаден патриот, който работи усилено за подобряване на реномето на България и реално участва в превръщането на страната от изостанала селскостопанска икономика в държава с развита и модерна електропромишленост.
Според колеги, ученици и последователи, инж. Белопитов е считан за патриарх на Българската електропромишленост. Само за три години под неговото ръководството се изгражда основната техническа и материална база на електротехническата индустрия в България. Построени са Силнотоковият завод в гр.София, Електропорцелановият завод в гр.Николаево, заводът за електроинсталационни материали в гр.Русе, Завод ‚Елпром“ в гр.Троян, завод „Ненко Илиев“ в гр.Севлиево, Кабелният завод в гр.Бургас и редица други.
„Заданията за заводите бяха в два варианта – едното беше за официално за Министерството, което бе занижено няколко пъти и реалното, по което се проектираше. Това беше необходимо, защото и заниженото задание се считаше за фантастично. Съветските другари ни разбираха и затова се присъединиха към нашата ‚благородна‘ лъжа.“
Никола Белопитов, Спомени
Инж. Белопитов е новатор и изобретател, който създава нови методи, изделия и технологии. На 10.01.1957 г. е регистрирано първото изобретение на инж. Белопитов, което третира електроискрово напластяване с помощта на вибратор. Методът е признат от Института за изобретения и рационализации и е издадено авторско свидетелство. Няколко месеца по-късно Министерският съвет разрешава патентоването му в чужбина и на 17.09.1959 г. Германия патентова метода на Белопитов, който става първия признат патент на Български гражданин в тази страна и цяла Западна Европа изобщо.
„Няма да забравя, той всяка сутрин, като дойдеше на работа, обикаляше всички лаборатории, поздравяваше със своя типичен поздрав, вдигаше дясната си ръка и казваше ‚Нещо ново?‘ Той винаги гореше да чуе за някакво ново изследване, интересен резултат и всячески помагаше за реализирането и внедряването им.“
Академик Ангел С. Ангелов
Инж. Белопитов е човек с голямо сърце, скромен и добронамерен. Постоянно усмихнат, той с желание помага на другите. Животът му е поредица от обрати и предизвикателства, които той приема с воля, изобретателност и творческа енергия. Със съпругата си, известната българска художничка Олга Белопитова, Никола създава много приятелства с творците на епохата. Те са редовни посетители на Клуба на журналиста и Руския клуб, където прекарват часове в беседи и спорове.
В спомените си академик Ангел Ангелов казва „Сега сме тръгнали към Европа, но той беше още тогава европеец – по възпитание, и по манталитет, и по образование. И беше голям патриот, подчертавам патриот, който всячески се стараеше да издигне научно-техническия имидж на България пред света“
Инж. Белопитов произхожда от стар Панагюрски род. След като завършва гимназия в родния си град, родителите му го изпращат да учи електотехника в Германия с надеждата да забрави за политиката. Но той се връща, за да вземе участие в Септемврийското въстание. Тогава за пръв път лежи в затвора. Освободен, той продължава обучението си в гр. Данциг (тогава Германия, сега Гданск, Полша) и дипломирайки се, избира да се върне и работи в България.
В Панагюрище се родени множество видни български общественици, политици и учени. Сред тях е и Никола Белопитов. Родът Белопитови присъства в архивите на града от поколения: Тодор и Йосиф Белопитови са сред заможните търговци на града, Иван Белопитов е възпитаник на Робърт Колидж в Истанбул, Тодор Белопитов е секретар на Георги Бенковски.
След експанзията на Хитлерова Германия инж. Белопитов се включва с антифашистката борба и става близък с генерал Владимир Заимов като помага за осъществяване на радиовръзка с Москва. По следите им са ГЕСТАПО. След пробив в словашката клетка Ген. Заимов, Белопитов и други участници са арестувани и измъчвани. Следва процес, на който Ген. Заимов е осъден и разстрелян без да издаде сътрудниците си, спасявайки ги от сигурна смърт.
„Аз мислех, че дните ми са преброени. Навън имаше сняг. В единичната килия на Дирекция на полицията беше студено. Аз спях на пода увит в балтона си. Между тракащите с подковани ботуши полицаи по коридора често се промъкваше шума на леките стъпки на цивилните полицаи, които ме отвеждаха с вързани ръце на разпит със съответната ‚обработка.‘“
Никола Белопитов, Спомени
Инж. Белопитов става ръководител на НИИС, а по-късно създател и пръв Директор на Научноизследователски институт по електронна промишленост (НИИЕП), обединявайки развойните и инженерни кадри в електропромишлеността в една научноизследователска, иновационна организация със собствен кадрови потенциал и производствена база. Той инициира и лично ръководи строежа на градата на Института, разположена в Горни Лозенец – тогава най-високата и престижна сграда в София.
„Когато попитаха някого от сътрудниците ‚Къде работиш?‘, не беше необходимо да казваш името на института. Достатъчно беше да кажеш, че работиш в Института на Белопитов.“