Млади години

1901 - 1931

Никола Белопитов, наричан от семейство и приятели Кольо, е роден в гр. Панагюрище на 15 август 1901 г. Градът е известен с бунтовното си минало и силните характери на хората, живеещи заобиколени от планини, вековни гори и живописни падини. По време на Турското владичество градът има значителни привилегии, запазвайки изцяло българското си население. През втората половина на XVIII и началото на XIX в. градът е в разцвет и има важна роля в Априлското въстание. В Панагюрище се родени множество видни български общественици, политици и учени като Марин Дринов, Нешо Бончев и Нешо Бончев. Сред тях е и Никола Белопитов. Родът Белопитови присъства в архивите на града от поколения: Тодор и Йосиф Белопитови са сред заможните търговци на града, Иван Белопитов е възпитаник на Робърт Колидж в Истанбул, Тодор Беопитов е секретар на Георги Бенковски, като името му е запазено на мраморната плоча на входа на панагюрската гимназия „Нешо Бончев“ наред с други забележителни деятели и борци за свобода.

Бащата на Никола – Райко Белопитов е роден месеци преди началото на Априлското въстание. Рано остава сирак и се премества в Пловдив, където учи часовникарство.

След завръщането си в родния град отваря часовникарско ателие, а по-късно книжарница и агенция за продажба на вестници. По-късно става заместник кмет и е сред основателите на Популярна банка в града. Майката на Никола Мария Дюлгярова също от рано остава без родители и става професионална шивачка. С Райко имат голямо семейство и благодарение на трудолюбието си и пословичната си спестовност успяват да дадат на децата си добро образование, съчетано със здрава морална база, достойнство и родолюбие. Никола е най-голям от четирите деца, следван от Райна, Георги и Милена. По-късно когато Никола учи в Германия, Райна става учителка, Георги наследява занаята на баща си, а Милена работи в пощите на няколко града в България. Юношеството на Никола минава под знака на Балканската и Първата световна война. Когато Кольо е на 14 годни баща му заминава на фронта и двамата с майка си поемат семейния бизнес. Тя продава, а той доставя и разнася вестници, докато още ходи на училище.

Двете войни водят до две последователни „национални катастрофи.“ Икономическата обстановка е ужасна, хората живеят в унизителна бедност, имуществото им се отнема от властите безконтролно. Семействата в Панагюрище гладуват, недоволството сред населението се разраства, правят се митинги и демонстрации и през 1918 г. в Панагюрище избухват „женски“ бунтове. Тази политическа реалност способства за популяризацията на левите идеи сред младежта, която жадува за социална справедливост. Тази година Никола пише до свой приятел „Правото винаги е оковано в оковите на насилието, но дошло е времето, когато те трябва да се разкъсат и трябва да бъдат разкъсани.“ Николa Белопитов публично говори за левите си политически убеждения и това не остава незабелязано от властите. Приятели съветват баща му да го изпрати в чужбина преди да е арестуван. С оскъдните средства спестени от родителите (зашити в хастара на палтото му) през 1921 г. той заминава да следва електроинженерство във Виена, Австрия.

Въпреки, че е посъветван от баща си „да окачи политиката на пирона“ Никола се връща през 1923 г. за да вземе дейно участие в Септемврийското въстание. Той е арестуван и вкаран в затвора и става свидетел на жестоката разправа с въстаниците, което допълнително укрепва желанието му за политическа промяна. След като е освободен той заминава за Данциг, Германия (днес Гранск, Полша), където продължава обучението си. През тези години той често пише статии за студентския вестник под псевдонима „Николаус Фрай“ описвайки зверствата, убийствата и репресиите извършени от властите в България покрай Деветосептемврийското въстание. Неговата политическа дейност не пречи на обучението му и той е отличен студент. Завършва с дипломна работа на тема „Изчисляване на високоволтова мрежа за електрификацията на гр. Пловдив“. Работата му е оценена отлично и той получава предложение за работа в Германия. Но той избира да се завърне в родината.