Политически активизъм
В периода 1939-1944 г. по време на пребиваването на Германската армия на територията на България политическата активност на инж. Белопитов силно се изостря. Горещ поддръжник на левите политически идеи, той вижда себе си като враг на фашистка Германия и счита за свой дълг да воюва срещу нея със всички средства. Дружество БЕКОП става удобно прикритие за нелегалната му дейност. Той работи с други активисти като Васил Марков, Димитър А.Попов, Иван Палев, Димитър Йонов и др.
Особено резултатна е неговата работа под ръководството на генерал Владимир Заимов, който е ангажиран с разузнавателна работа за военното разузнаване на Москва (тогава СССР). Генерал Заимов е опитен ветеран-артилерист от няколко войни със силни републикански възгледи. Той е последовател на идеята за панславянско обединение, на което кръщава основаното от него дружество а с кантора близо до БЕКОП на пл. Славейков. Обединени от общи вярвания и истинска дружба двамата ще прекрачат в един от най-драматичните периоди в живота на инж. Белопитов. След началото на експанзията на Хитлеристка Германия ген. Заимов започва активно сътрудничество с антифашистките разузнавателни мрежи в Европа. Чрез радиопредавател той се свързва и рапортува в Москва. БЕКОП осигурява радист и се грижи за изправността на радиопредавателите. Антените се поставят в комините. Групата събира и изпраща сведения за движението на германската армия в Източна Европа. Членовете на групата, ангажирани с дейността често попадат в ареста, биват затваряни и интернирани, но куфарите с предавателите се предават от ръка на ръка и дейността продължава в координация с активисти от Чехословакия, Полша, Унгария, Югославия и Германия.
Пробив в словашката клетка води ГЕСТАПО до генерал Заимов. На 20 март 1941 г. Заимов е арестуван. След два дена е арестуван Никола Белопитов, който тогава е на 40 години. Започват дни на тормоз и мъчения. Самият Гешев води разпитите. Той иска смъртна присъда и за двамата. В мемоарите си инж. Белопитов пише:
„Аз мислех, че дните ми са преброени. Навън имаше сняг. В единичната килия на Дирекция на полицията беше студено. Аз спях на пода увит в балтона си. Между тракащите с подковани ботуши полицаи по коридора често се промъкваше шума на леките стъпки на цивилните полицаи, които ме отвеждаха с вързани ръце на разпит със съответната „обработка“.
Аз живея защото Заимов умря без да ме издаде.“
Генерал Заимов е разстрелян на 1 юни 1942 г. няколко часа след изнасянето на присъдата. Съветското армейско ръководство зарежда пълно петминутно заглъхване на артилерията по всички фронтове в памет на загиналия. След излизането си от затвора инж. Белопитов продължава да помага антифашистката съпротива. Той използва бизнес си за да дава работа на гонени активисти и спонсорира семействата на тези, които са убити или са в затвора.